Белият кон

Белият кон

Говорят, че пристигнал Конник бял,
за да спаси света от голямата печал,
попарила душите на всеки
прегърнал ножа на смъртта –

А той е бляскав до полуда –
героят на войната – в душата,
между мъжа и жената,
в света срещу братя...
Гонят се и се разбиват страсти
и неволи, грижи илюзорни...

– Как изглежда този конник? –
питаха онези, дочули мълвата
и бързаха натам ...
към тълпата, строена в редици
в очакване безмислено и непотребно ...

Те не знаеха, че конник бял
нямаше да дойде без Човека,
запалил факела на свободата,
и без победен звън, предизвестил
бурята на светлината;

В огнени вълни изгарящи тъмата,
сноп лъчи запалиха пожара на греха,
кръвта на тъмнината...
Огнени искри внезапно засвистяха.

Преливащи вълни на красотата,
осветиха небосвода –- жар птица
закрещя :” Сега! Сега!”,
подела песен вечна,
пролетна омайя в безкрая.

2008