Разговор с български поети
Музика в нощта
В диалог с Никола Вапцаров*
Дочувам от екрана
шумно, някой да излива
поток от думи – забързани,
неясни – рекламата
за някой политик,
или "звезда";
тъжна вест за смърт
или убийство
в свят на страх и разпри,
където душата ми тъгува,
уморява се и се затваря ...
далече...далече от света
на безспирния поток слова,
И виждам аз една мечта ...,
да проправя своя път в нощта.
Сред слова изгубили значение
в суетна надпревара,
в гонене на "идеали",
нашите мечти
сковават се в леда,
разтварят се в мъгла.
И ето, илюзия поредна
превръща хората забързани
в самотни същества...
И само музиката нежна,
прокраднала се в нощта,
грабва те в съня
със звуци волнокрили;
Мелодията на душата
възвръща ласката
на любовта ...
Мелодия прокрадва се
в самотната душа.
Любов и светлина долитат
от ефира ...и чувам...
нежна музика в нощта ...
1991
* По вдъхновение от стихотворението „Селска хроника”.
Стълбата
Към Хр. Смирненски
Тичаме, тичаме и пак недостигаме –
натам, накъдето все се стремим –
към върха!
Хайде с нас, надпревара започва,
пак отначало...паднах, ударих се –
крясъци, шум... И .детето заплака...
Но небето освети простора,
видя човекът в небосклона
светлината по пътеки нови
и ето пак отново...
Тичат децата нагоре – всички
задружно се смеят и викат...
с нова надежда да видят звездите,
върха ... Но без крясъци, шум...
И никой вече не плаче.
1995
* По вдъхновение от творбата на Христо Смирненски ” Приказка за стълбата”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар