понеделник, 31 януари 2011 г.

Тайните на космоса




Желание

Искам да живея! – танцуваща
в нощта
под музиката на звездите
безсмъртаната душа лети
към вечността и повтаря
във рефрен:

– Искам да живея!
Мога ли сега
да се върна във света
щом ме чакат пак дни
на самота? –

Душата ми се пита учудена,
че е могла все пак
да бъде така затворена,
сама, далече от живота нов;


Живот очакващ я в безкрая
на времето условно,
измислено
да ни смути духа;

А той,
прозрял къде е любовта
разкъса своите окови
и полетя – там, където го
очаква много красота
и само светлина –
под музиката светла
на звездите...в нощта.


Тайната непозната

Тайната непозната

Исках да остана...
в неизвестност,
задгърбила желания
за слава и внимание...
Може би останах си сама,
в самота да служа на света...

Но ето, дойде светлина,
за да облее със слънчеви лъчи
златоструйните нивя,
и градини цветни,
с пъстрите цветя на радостта –
пъстрите мечти за любовта.

Останах, казват някои, сама,
без срещи и разлъки тъжни
в илюзорната тъма,
где ларвите на гордостта
изпиват бавно обичта.

А тъжната душа
търси все така, отговори
за вечните въпроси,
за вечните дела
в дебрите на неизвестността.

И духът полита...
там, където стъпват смелите сърца
и водят като Данко
през горите тъмни в нощта.

Самотна пътека

Безкрайно съм самотна

Хоризонтът в пурпур се запали,
и слънцето залезе...
замлъкнаха полята.
И oстанах в размисъл сама,
да търся вярната посока,
към пламъка на Любовта...

А твоят образ замъглен е,
почти изгаснал в пепелта
на безнадеждни мисли и дела.
И ме кара с песен да тъжа –
на бездомния в Любовта.

И в тишината търся все така
магията да разваля... в моята душа.
Mолитвата лекува ми духа
с озарено кътче светлина...

в тиха нощ – Победен огън
разгоря се...
и проникна в нашите сърца.
Изгубим ли се в света
светва малката искра на Любовта.




Самотна пътека

Тя искаше да полети... като птица.
Протегна си ръката – Погледнаха се.
Той се изправи и тръгна.
Но...тя се сепна...
Изплаши се – видя другия,
в изкривено огледало –
деформирания образ на мъжа,
пронизан от студа
на мрачно дяволско махало.

Едвам се движеше
от непоносимата болка...
Тресеше я след падането
от височината...
на вечната тишина,
щом видя истината –
сърцето му бе болно –
ограбено...
от жестокостта на света.

–Вие ме отвращавате! – каза му тя.
–Светът е такъв – отвърна ù той.
После се замисли:
– Аз също се отвращавам.

неделя, 30 януари 2011 г.

Тъжната русалка/ The Sad Mermaid / Лунният град/ The City of the Moon




Тъжната русалка

От океана вечен на дома,
където ме прегръща красотата,
излязох босонога, няма и сама,
с ръце протегнати към любовта.

А под мене счупени стъкла,
нозете силно разранили,
остри, парещи, кървящи рани
на безнадеждността
в свят нерадостен без....

принцове и без принцеси,
залутани деца по тъжната
земя...тъгува тя в скръбта
по своите чеда без даровете
царски обвити в красота.




The Sad Mermaid


From the ocean of eternal home of mine
where beauty tenderly embraces me,
I got out speechless and alone
with hands stretched out
to meet love and the world around.

And pieces of broken glass
cut my bare feet. Sharp and bleeding
the wounds gаve ме a pain
of hopelessness and need
in a world so cruel and so mean…

A kingdom without princesses and princes ―
lost descendants on the earth in grief,
in misery it suffers for its children
robbed of their gifts ― the king’s ones,
covered in an honorable beauty.



The City of the Moon

Against the dark-blue color of the sky,
against the grey color of the city,
and the yellow houses
and its quiet park,
coldly flashing lights
of moons are flowing
into the night……

Shafts of lights from lifeless eyes
madly staring into the darkness;
rows of cars incessantly moving –
all anxious, trailing, wailing sadly,
driving badly along the road –
crashed for where?

All of a sudden, the creak of a brake:
doubts again ― slowing down
stops a car as if to ask,
‘ What to do?’
Another one slows the speed:
‘ What direction?’

The shafts of light cutting the darkness
seem to speak of sadness in this night.
Now let's turn again – this time
in circle all magic – One of the cars

gets moving – fast
speeding along the road
under the sky, under the stars,
under the moon watching the cars silently –
how they are moving,
staring madly into the sky ,
in vicious circle all get moving.

Слънчева земя /A Sunny Land

Слънчева земя

Не познавах любовта Tи – тайна ,
но без страх от стръмната пътека
към върха, бях няма за сърцата им
жестоки, потънали в забравата на мрака...

И засънувах аз вълшебна колесница –
понeсе ме из неизвестната земя
на слънчевите чудеса – смешни
чудеса – замъци вълшебни

на малките джуджета и клоуните
в танц с усмихнати и весели лица.
Слънчеви деца прекрасни песни пеят
и радостно посрещат Бог
в градините на любовта.



A Sunny Land

I never knew Your secret love,
I never feared my steep and lonely path,
I was blind for their cruel hearts,
sank in the oblivion of room so dark.

But I dreamed of a carriage magic,
that was taking me to an unknown land.
A land of sunny wonders with a lot of fun,
and splendid palaces wonderful.

And I visit magic circles, made by little dwarfs
and by clowns dancing, smiling at the stars.
Аll children of the sun are singing lovely songs,
meeting love divine in the gardens with delight.

Розата/ The Rose

Вечност

Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри, форми всеотдайно,
И носят радост , красота -
не искат нищо от света......

Родени са да носят любовта,
с безкрайна всеотдайност
в мълчание ,
И дружелюбно те мълвят :

― Вземете от моя аромат!
и махат нежно с главички.
Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента ― те са тези,
които носят любовта.
И не искат нищо от света...




Eternity

Do you love roses?
They give a charming fragrance
Selfless as they are — they give us joy
with colours, forms and beauty
asking nothing from the world.

They were born to carry love,
with eternal silent sacrifice .
And in a friendly whisper
they are telling us,
‘ Take from the scent of mine!’
And nod their tender buds.
They obey all the seasons –

spring and summer, autumn...
For they are the ones who carry love
without asking anything from us...



Розата

На Уилиям Бътлър Ийтс*

Червена роза ми говори тихо
в нощта и главичка свела,
кимва ми с тъга – една червена роза
с пaрфюма на пътя ми познат –
пътека на борба и на съдбовна битка
със злото по света.

Розата зове ни с любов – тя носи ни
победата на любовта в небесната съдба.
Виждам нейната усмивка в духа си –
И слънчеви лъчи целуват се с небето –
Какво ще стане... да изгубя своите очи
и се предам на красотата,
дълбоко скрита във сърцето?






*Уилиям Б. Ийтс —известен ирландски поет и драматург, лауреат на Нобелова награда,1923.




The Rose

To William Butler Yeats*

Quietly the rose, all red, is lolling
its head above and is speaking
nice words of love –
A red rose with the perfume
of a lonely known path —

The path of struggle and a fateful fight
with the evil powers of dreadful nights.
The rose ‘s scent is calling us
to give the victory of love
and the joyful song of heaven’s mirth.

I see the rose of my spirit smiles —
The sun is kissing heavens with light;
What will happen, if I willingly
deny my eager eyes
to see the beauty in your noble heart?





*William Butler Yeats — а famous Irish poet and dramatist, a Nobel prize laureate,1923.




Нарциси

Ярко светещи в полето,
с поглед весел ме даряват
жълти нарциси и ето 
сякаш ми нашепват тихо:

 Ела и погледни.
Щастлива ти бъди!
Всичките цветя вземи 
очакват те като другар!

И протегналa ръка,
с длан отворена поемам
аромата на деня, когато с радост
ще дарят любимия или приятел...

И питат ме отново те:
 Имаш ли си ти другар
или самотата ти тежи ?



Daffodils

Standing brightly in the fields,
looking merrily at me,
yellow daffodils are playing 
they try quietly to tell me :
‘Come and see. We want you
happier to be!
And all the flowers in the fields
are friendly waiting to get picked.!’

I stretch my arm to take
the scent of their heads in hand –
the fragrance of the day,
when they will give delight
to my beloved or a waiting lad.

And they ask me once again,
‘ Are you lonely?
Have you got a friend? ’

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Музика в нощта

„ По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам...”
Из „Селска хроника”
Никола Вапцаров*


Музика в нощта

Дочувам от екрана
шумно някой да излива
поток от думи – забързани,
неясни – рекламата
за някой политик,
или "звезда";
тъжна вест за смърт
или убийство
в свят на страх и разпри,
където душата ми тъгува,
уморява се и се затваря ...

далече...Далече от света
на безспирния поток слова
виждам аз една мечта ...,
да проправя своя път в нощта.
Сред слова изгубили значение
в суетна надпревара,
в гонене на "идеали",
нашите мечти
сковават се в леда,
разтварят се в мъгла.

И ето, илюзия поредна
превръща хората забързани
в самотни същества...
И само музиката нежна,
прокраднала се в нощта,
грабва те в съня
със звуци волнокрили;

Мелодията на душата
възвръща ласката
на любовта ...
Мелодия прокрадва се
в самотната душа.
Любов и светлина долитат
от ефира ...и чувам...
нежна музика в нощта ...





*Никола Вапцаров – български поет –антифашист,
убит през първата половина на 20 век.