По вдъховение на
“Космосът на водната капка”, С.,2007
Огънят на Любовта
“В огън да изгоря”
от Но Джо – Йон
Този огън, който ме гори,
ме направи от елмаз –
силна и сияйна…
като птица приказна.
Огънят на Любовта струяща,
от Всевишните дворци,
изгаря ме изцяло –
да забравя себе си,
дома и привързаността –
към това, което ние
свикнали сме да шептим,
дори и да крещим:
–Това е мое,
не е твое?
Искам да съм нова
под Слънцето на радостта,
запалена звезда
или луна,
небесен пратеник
поел лъча
на Любовта всемирна –
Любов творяща Красота.
2008
Аз съм твоето цвете
“Когато извиках името му,
дойде при мен
и се превърна в цвете.”
Ким Чхун-Су
Преди да чуя името си
тялото ми потрепна –
беше лек трепет в сърцето
Когато извикаха името ми,
се превърнах в цвете –
малка пъпка в полето.
Но поисках също да извикам
името на някой, който
харесва моето ухание –
на разцъфнала роза,
яркочервена,
огряла с усмивка полето.
Всеки е едно малко цвете,
което носи благоухание
и смисъла на дихание
с любовта си в сърцето.
Преди да чуя името си,
бях само клонче
разлюляно от вятъра.
Ала щом го дочух
се разсмях
и разцъфнах като розата.
2007
Къде съм?
Къде съм аз сега? –
В живот безкраен?
Или някъде,
където ме затварят
самота, тъга по вечността,
в очакване смъртта...
Нима очаквам свойта
гибел на душата
загубила това,
което ù е дарила
вечността? –
любовта на Бог,
платил със Своя Син
смъртта на всеки грях
на хората „нищожни” –
Коя съм аз сега?
Каква съм? – Човешко
същество, родено
от еволюцията на Духа,
или Христова дъщеря,
чийто разум
път проправя към всеки,
искрен в любовта...
Ала сърцето е това,
което води ме и слушам :
То нашепва ми: "Недей съди".
Улавям му гласа : "Стреми се
в светлина
да видиш твойто "Аз",
сияещо във вечността...
1991
Няма коментари:
Публикуване на коментар