Облаците вдигам

Облаците вдигам

Облаци големи, бели
превърнаха се в пух ...
Измивам тежки сълзи,
заронили се от дъжда
в малкия капчук.

В небосвода грейна светлина –
светлинен лъч
проникна и раздра бялото око
на мълчанието
и безотрадността.

Изскочи, разгневи се вихър.
– Накъде си тръгнала? – попита
и се развилня.
И ме отнесе...като малка,
никому ненужна капчица...

И аз се олюлях –
без сила и без власт,
да поря с радост синевата,
товар да вдигам в небесата.

Ала облаците сведоха тела,
и ме повдигнаха като перо.
Разпръснаха се – цяла перушина,
раздиплиха дантели,
показаха чудати,
гривести глави...
разсмяха се и се заиграха
с ранните звезди.

И затанцувах с тях –
с нова рокля от пух и звезден прах.
И полетях на воля в простора,
весело запях за любовта,
за обичта и нейните чеда.

2008



Постоянство

Любовта ми е една мечта,
и непрекъснато я търся...
Видях в теб откритост,
светлина и протегнах ти ръка.

Животът ни за двама е създаден,
но често в нашата нерадост
не виждаме лъча събрал ни,
загубваме приятелство забравено...

Забравихме ли си мечтата?
Тя ни вика...скрита нейде в небето
и ние взираме се в него.
А помниш ли, че обещахме
да бъдем ний слънца...
и обичта си да раздаваме
на нашите деца?

Моята любов е тъжна,
тя иска да прегръща,
да дава сила, красота...
Но казваш...ние
се разделяме...може би
за миг –
И това е пътят ни в нощта,
към върховете в Любовта.

2009