сряда, 6 октомври 2010 г.

Пробуждане

Пробуждане

Нощта слиза бавно
и обгръща в тъмен купол
своите чеда – звезди,
луна искрящи в мрака
разпръскват
светлина любовна
от лоното на вечността...

Космическо сияние
на нежна красота
загатната в тъма,
облива ни
и носи в съня
послания
от древността...

Къде сте вий чеда
на космическия къговрат –
звезди, луна,
и слънце на деня,
препускащи така сияйни,
и очакващи промяна
от вашта светлина?

Сънища в нощта,
видения в деня,
събудили човешката
душа към порив;
Зов за красота,
полет на крила,
порещи студа и мрака
на безнадежността...

Приказки от светлина,
ни даряват
с топли слънчеви мечти.
И обляна в светлина
спящата душа събуди се,
Събуди се душата,
оттърсила се
от съня на мрачната тъга.

1991

В разговор с корейски поети

“По вдъхновение на
“Космосът на водната капка”, С.,2007

Огънят на Любовта
пo Но Джо – Йон

Този огън, който ме
ме направи от елмаз –
силна и сияйна…
като птица приказна.

Огънят на Любовта струяща,
от Всевишните дворци,
изгаря ме изцяло –
да забравя себе си,
дома и привързаността –
към това, което ние
свикнали сме да шептим,
дори и да крещим:
–Това е мое,
не е твое?

Искам да съм нова
под Слънцето на радостта,
запалена звезда
или луна,
небесен пратеник
поел лъча
на Любовта всемирна –
Любов творяща Красота.

2008








Аз съм твоето цвете
“Когато извиках името му,
дойде при мен
и се превърна в цвете.”
Ким Чхун-Су

Преди да чуя името си
тялото ми потрепна –
беше лек трепет в сърцето
Когато извикаха името ми,
се превърнах в цвете –
малка пъпка в полето.

Но поисках също да извикам
името на някой, който
харесва моето ухание –
на разцъфнала роза,
яркочервена,
огряла с усмивка полето.

Всеки е едно малко цвете,
което носи благоухание
и смисъла на дихание
с любовта си в сърцето.

Преди да чуя името си,
бях само клонче
разлюляно от вятъра.
Ала щом го дочух
се разсмях
и разцъфнах като розата.

2007

Космическа игра



Космическа игра

Опит за диалог с Пърси Биш Шели*

В любовeн танц завъртя се
развеселената царица луна
и се затича след слънцето
в деня и в нощта...

Засмяха се звезди – деца,
усмивките им засияха,
завихриха игра
в кръговрат златист
над хълмове обагрени
в птичи крясък...
хълмове събудени
разкършиха снага
с птици в полет,
понесли се над планини,
морета и стада в полето.

И аз очаквам те с копнеж,
да дойдеш с мен под върховете.
Виж как всички тичат в надпревара,
и препускат все напред,
где дворците позлатени
на нашата мечта
приютяват гордо Любовта.

Огрени в нея слънце и луна,
птици, небеса
хълмове и океани
прегръщат се,
и се целуват...
като любими същества.

И ето – космосът се весели,
създаден за живот,
а реката буйна отреди ни
свободата към върха,
път просторен ни откри
градината на вечността.


1995






*Пърси Биш Шели – английски поет от епохата на Романтизма, написал „Философия на любовта”.

Време

Време

Със времето минават
дните тъжни– бледи,
откъснати листа –
страници от моята съдба.
И мълвят ми в тишината
отронили ни тез слова:

”Мисля си за старостта,
дали ще има в мен онова
безкрайно море от светлина,
родило младостта – надеждата
на зрелостта...?

Аз зная, все съм си такава –
тиха, малка и бездомна.
И старея, но съм същата...”
Една жена с усмивка на уста,
по друма на живота пее
песента на обичта:

„Радостта на моите деца
ми крепи духа в нощта,
и аз вървя...
и все вървя по друма
стръмен в любовта...”

2007

Син, Христос

Син

Син съм аз на светлината,
а тя роди ме в духа ...
Огън вля ми в душата...
и той се разгоря...
И затуптя сърцето с топлина
от лъчиста светлина,
да прегърна моите братя...

И заструила в страдание
любовта ми заживя...
а сърцето в нея затрептя...

Останах аз тогава на земята,
за да дам от мойта обич,
с която правя чудеса...

Едни ме мразят, други ме обичат,
но зная аз, че тясната врата е
път на любовта и тя ни води в рая,
където няма сълзи и тъга,
а вечна радост в любовта.


1991



Христос

Сам в света той броди –
все така безспир -
един пророк - синът на Бог –
отдал се предано
да служи на хората греховни;

Спасител от греха –
чрез любов и светлина,
в слова и в дела
той е вечно сам,
гонен и преследван
от заблудените в нощта.

Не винаги разбран,
все тъй си скита от град на град
със свойта светлина, очиства от вина
и с товара на гърба
приведен,
отправя се наново
към неизвестността,
приела го със жертвата на любовта.









А тя, дарила ни е с правда
и със съвършена красота в мира,
към който кръстът води...
Само той
разпъва ни в страстта,
и ний се раждаме духовно.

И така, Христос
ни носи своя кръст,
победител над смъртта,
освободил ни
от оковите на вечна тъмнина.

1995

Реквием

Реквием за две души

Лятото обърна
небето в искрящо
бяло вино
и отпиваш от него,
с взор вперен
към звездите ...
Гледаш
към безкрайната шир...

Изпи ли го?
Зърна ли ангелите?
Попита ли слънцето,
къде полетяха мечтите ни?
Не искаш ли просто
да седнем
в тревите,
да помълчим
и да послушаме
вятъра...

2000

Нива, Желание

Нива

Къде са нивята покрай дългия път,
по който вървя с надежда в безкрая,
на новото семе покълнало тук?
И ето, сърцето любящо,
за обич растящо
в изгаряща силна любов,
не знае ни враг, ни чужд!

В нивата черна вървя и се спъвам,
и поглеждам нагоре в простора
на синия път осеян с птици...

птици летящи, птици крещящи
се стрелкат нагоре;
Отнасят духа ми – волен и морен
след дългия път на безкрайна надежда.

Покой и тъга ме обземат щом
разбера къде се намирам –
в нивата черна по стръмния път,
в любов и музика нежна –
полъх ефирен от човешка надежда.

1991




Желание

Искам да живея! - танцуваща
в нощта
под музиката на звездите
безсмъртаната душа лети
към вечността и повтаря
във рефрен:

– Искам да живея!
Мога ли сега
да се върна в света
щом ме чакат пак дни
на самота? –

Душата ми се пита учудена,
че е могла все пак
да бъде така затворена,
сама, далече от живота нов;

Живот очакващ я в безкрая
на времето условно,
измислено
да ни смути духа;

А той
прозрял къде е любовта
разкъса своите окови
и полетя – там, където го
очаква много красота
и само светлина –
под музиката светла
на звездите...в нощта.

1991

Облаците вдигам

Облаците вдигам

Облаци големи, бели
превърнаха се в пух ...
Измивам тежки сълзи,
заронили се от дъжда
в малкия капчук.

В небосвода грейна светлина –
светлинен лъч
проникна и раздра бялото око
на мълчанието
и безотрадността.

Изскочи, разгневи се вихър.
– Накъде си тръгнала? – попита
и се развилня.
И ме отнесе...като малка,
никому ненужна капчица...

И аз се олюлях –
без сила и без власт,
да поря с радост синевата,
товар да вдигам в небесата.

Ала облаците сведоха тела,
и ме повдигнаха като перо.
Разпръснаха се – цяла перушина,
раздиплиха дантели,
показаха чудати,
гривести глави...
разсмяха се и се заиграха
с ранните звезди.

И затанцувах с тях –
с нова рокля от пух и звезден прах.
И полетях на воля в простора,
весело запях за любовта,
за обичта и нейните чеда.

2008



Постоянство

Любовта ми е една мечта,
и непрекъснато я търся...
Видях в теб откритост,
светлина и протегнах ти ръка.

Животът ни за двама е създаден,
но често в нашата нерадост
не виждаме лъча събрал ни,
загубваме приятелство забравено...

Забравихме ли си мечтата?
Тя ни вика...скрита нейде в небето
и ние взираме се в него.
А помниш ли, че обещахме
да бъдем ний слънца...
и обичта си да раздаваме
на нашите деца?

Моята любов е тъжна,
тя иска да прегръща,
да дава сила, красота...
Но казваш...ние
се разделяме...може би
за миг –
И това е пътят ни в нощта,
към върховете в Любовта.

2009