Безнадеждна любов

Безнадеждна любов

В тази глуха нощ
на безнадежност,
с тайни стъпки
разнокрили черни птици
прокраднаха се
в мрака...
И открили мойта сянка
с разперени крила,
с крясък долетяха...

Внезапен писък дочу се
нейде в тишината,
пръсна врява
и разпори с остър нож
утробата на ада ...

И в тъмата.
аз проплаках
без надежда,
изоставена сама,
в дълбините на земята –
без светлина
и без глътка въздух
с любовта,
обсебила душата...

Сърцето подарих си –
Как... и аз не знам ,
но отдадена
на таз безумна страст
изгубих си гласа
и сега мълча, мълча...

Превърната в прилеп,
потаен в пещерата,
магия зла отне ми
слънцето и светлината.

И аз неистово повторям:
–Къде си ти? Защо ме изостави?
Не виждам красотата,
пред мен е само блясъка
на мрака...

И аз те чакам,
все така, притихнала
без сили вече,
с надежда да те видя
демоничен...
Завинаги те помня –
с поглед вперен мрачно
в пропастта,
и копнея да се слея
с тъмнината,
а смъртта да е и мой приятел.

2009


Безкрайно съм самотна

Хоризонтът в пурпур се запали,
и слънцето залезе...
замлъкнаха полята.
И oстанах в размисъл сама,
да търся вярната посока,
към пламъка на Любовта...

А твоят образ замъглен е,
почти изгаснал в пепелта
на безнадеждни мисли и дела.
И ме кара с песен да тъжа –
на бездомния в Любовта.

A в тишината търся все така
магията да разваля... в моята душа.
Mолитвата лекува ми духа
с озарено кътче светлина

в тиха нощ – победен огън
разгоря се...
и проникна в нашите сърца.
Изгубим ли се в света
светва малката искра на Любовта.

2008