Птица

Птица

Къде бих могла да полетя? –
с крила на малка птица:
във висините,
пронизана до болка –
неясна и неуловима,
но сигурна, жестока...
В предсмъртен вик тя пърха,
мята се
и чурулика – тъжно, тихо,
задавена от плач и болка.

Не,това не е последна песен,
а стон на ужас и смирение,
долитащ сред самотните звезди.

1991



Мечти

Стенание! Ужас!
Мрак и Прогром!
В тъмната бездна се сриват мечтите:
Лунни лъчи, светли лъчи –
Разпиляват се ...
на черния фон на морето...
Сини мечти, бели мечти, прекрасни !
Къде сте?

Не виждам покой, нито надежда;
Не виждам върха!
Далече в нощта на черния фон
на небето се разпиляват лъчи –
незнайни мечти потъват,
светли мечти –
в мрачната шир на морето...

1991


Плач

Видях в очите ти сълзи –
неописуема тъга на любовта,
изгубила криле,
потънала в дрипи,
в самота, в нощ злокобна
на бездиханността.

Врепих поглед към безкрая,
в дълбоките води
на мъката – река от сълзи
и необятна тишина.

Небето мрачно свъси вежди,
морето закипя, птици закрещяха ,
запалени от гняв звезди засвяткаха
с парче от падаща луна.

Зов самотен се дочу, вик ...
за помощ в мрака се разби
в луната ...И паднаха
отломки бледи
с грохот във водата...
А океанът от сълзи прегърна
две плачущи от скръб звезди.

2008