Из цикъла Eдинство
Пробуждане
Нощта слиза бавно
и обгръща в тъмен купол
своите чеда – звезди,
луна искрящи в мрака
разпръскват
светлина любовна
от лоното на вечността...
Космическо сияние
на нежна красота
загатната в тъма,
облива ни
и носи в съня
послания
от древността...
Къде сте вий чеда
на космическия къговрат –
звезди, луна,
видения в нощта
и слънце на деня,
препускащи така сияйни,
и очакващи промяна
от вашта светлина?
Сънища в нощта,
видения в деня,
събудили човешката
душа към порив;
Зов за красота,
полет на крила,
порещи студа и мрака
на безнадежността...
Приказки от светлина,
ни даряват
с топли слънчеви мечти.
И обляна в светлина
спящата душа събуди се,
Събуди се душата,
оттърсила се
от съня на мрачната тъга.
1991
Откровение
Аз обгръщам с ръцете си неспирния
поток светлина и струяща вода
заливащи духа ми.
И разтварям ръце за прегръдка щастлива
в радост и любов да прегърна
света от потоци лъчи и пълноводни реки
пречистващи ума ми.
Дух със дух се сливат – Душата ми
танцува в пръскащи искри
всред небесните звезди...
Потоци лъчи, духовни искри
вливат нова струя – радост , свежест
ведрина заливат ми духа .
Сърцето ми замира и ето –
раждам се сега в звездна светлина.
Окъпват ме лъчи в струята
на Любовта
1991
Размисъл
Път с път се срещат–
път на кръстопът – пътища
безкрайни, търсещи Духа…
Къде сте вий прекрасни мечти
за любовта сред пътищата
дълги,бягащи в света?
Илюзии разбити по пътища
различни, гонят се
и разминават далече от оста…
Поне за миг се спрете!
Умира любовта!
По дългия път тръгна
малко момче към безкрая – спря се
и погледна тъжно полските треви.
Сърцето му с любов гори –
обича в мрак и в ден света.
А закъснялата трева,
потънала в размисъл...
нея любовта кой ще ù дари?
Полето, небосвода син,
където е роден обхваща то
с поглед тъжен и смутен .
Едно момче по пътя дълъг
тръгна към безкрая...,
И там нейде в зората,
пътищата спряха,
за да поемат
Любовта към новата земя.
1992
Няма коментари:
Публикуване на коментар