неделя, 26 февруари 2012 г.

Приказка

Приказка

Сребристи вълни връхлитат към кея.
Изливат се вкупом зелени треви.
Водата се блъска пенлива и бяла,
искрят в светлината блестящи дъги.

Морето в устрем достига брега.
С радост се пенят вълните в бяг,
вълнуват, тресат се гърдите им,
в пазвата скрили своите чеда –
русалки, делфини, раци и стриди.

И редят ни те приказки чудни
за недрата вълшебни и нощите будни.
Отпиваме вино, прегръща ни с поглед
морска царица с воал измуруден;

Откриваме светли простори
в морските дебри.
А там дремят в очакване
перли и бисери приказни.

Небесна дъга проправя пътека,
и морският цар ни отваря вратата
към величествен замък в морето.
И ние потъваме храбро в него,
изваждаме бисера лунен предвечен.

И щом го поемем благовейно в длани,
внезапно превръща се в камък безличен,
за да си спомним как сме подминали
залятото село с бедните църкви и къщи.

събота, 4 февруари 2012 г.

Индианска песен

Индианска песен

Майко, аз те чувствам
как ме зовеш -
тъй топла и горда.
В синевата на пукнала зора,
от бялата луна
черна птица появи се
и ето - полетя надолу
към просторните поля -
там, где прерията
проютила е
своите чеда.

Замислена жена
с обкичена в пера коса,
стои загърната
в свойто наметало -
пъстроцветно -
оранжево-кафяво.

Седи тя с вперен поглед
към простора,а оттам
Духът Голям й бе говорил -
за любовта по цялата земя,
за птиците и мечките,
потоците и планините,
дарили с красота
индианските лета,
дали и живот
на семейства, племена.


Индианка в бяла роба
вдигна взор
и ръце разтвори
огряна в светлина
щом слънцето яви се
в зората на деня -
На новия ден
в очакване на свободата.

Под ритъма на барабана
индианка пее
своята свещена песен
а пред нея скупчени деца
с украса по лицата
слушат с кучето си
Динго пазещ им вигвама.

Като птици разперили крила,
запърхаха децата
и се разбягаха
дочули ритъма на барабана,
зовящ бойците от войната.

Румяна Русева
Публикувано от Румяна Русева,Rumyana Russeva в 11:48
Етикети: Индианска култура