Време

Време

Със времето минават
дните тъжни– бледи,
откъснати листа –
страници от моята съдба.
И мълвят ми в тишината
отронили ни тез слова:

”Мисля си за старостта,
дали ще има в мен онова
безкрайно море от светлина,
родило младостта – надеждата
на зрелостта...?

Аз зная, все съм си такава –
тиха, малка и бездомна.
И старея, но съм същата...”
Една жена с усмивка на уста,
по друма на живота пее
песента на обичта:

„Радостта на моите деца
ми крепи духа в нощта,
и аз вървя...
и все вървя по друма
стръмен в любовта...”

2007