Космическа игра

Космическа игра

Опит за диалог с Пърси Биш Шели*

В любовeн танц завъртя се
развеселената царица луна
и се затича след слънцето
в деня и в нощта...

Засмяха се звезди – деца,
усмивките им засияха,
завихриха игра
в кръговрат златист
над хълмове обагрени
в птичи крясък...
хълмове събудени
разкършиха снага
с птици в полет,
понесли се над планини,
морета и стада в полето.

И аз очаквам те с копнеж,
да дойдеш с мен под върховете.
Виж как всички тичат в надпревара,
и препускат все напред,
где дворците позлатени
на нашата мечта
приютяват гордо Любовта.

Огрени в нея слънце и луна,
птици, небеса
хълмове и океани
прегръщат се,
и се целуват...
като любими същества.

И ето – космосът се весели,
създаден за живот,
а реката буйна отреди ни
свободата към върха,
път просторен ни откри
градината на вечността.


1995






*Пърси Биш Шели – английски поет от епохата на Романтизма, написал „Философия на любовта”.