Пробуждане
Нощта слиза бавно
и обгръща в тъмен купол
своите чеда – звезди,
луна искрящи в мрака
разпръскват
светлина любовна
от лоното на вечността...
Космическо сияние
на нежна красота
загатната в тъма,
облива ни
и носи в съня
послания
от древността...
Къде сте вий чеда
на космическия къговрат –
звезди, луна,
и слънце на деня,
препускащи така сияйни,
и очакващи промяна
от вашта светлина?
Сънища в нощта,
видения в деня,
събудили човешката
душа към порив;
Зов за красота,
полет на крила,
порещи студа и мрака
на безнадежността...
Приказки от светлина,
ни даряват
с топли слънчеви мечти.
И обляна в светлина
спящата душа събуди се,
Събуди се душата,
оттърсила се
от съня на мрачната тъга.
1991
Няма коментари:
Публикуване на коментар