Нива, Желание

Нива

Къде са нивята покрай дългия път,
по който вървя с надежда в безкрая,
на новото семе покълнало тук?
И ето, сърцето любящо,
за обич растящо
в изгаряща силна любов,
не знае ни враг, ни чужд!

В нивата черна вървя и се спъвам,
и поглеждам нагоре в простора
на синия път осеян с птици...

птици летящи, птици крещящи
се стрелкат нагоре;
Отнасят духа ми – волен и морен
след дългия път на безкрайна надежда.

Покой и тъга ме обземат щом
разбера къде се намирам –
в нивата черна по стръмния път,
в любов и музика нежна –
полъх ефирен от човешка надежда.

1991




Желание

Искам да живея! - танцуваща
в нощта
под музиката на звездите
безсмъртаната душа лети
към вечността и повтаря
във рефрен:

– Искам да живея!
Мога ли сега
да се върна в света
щом ме чакат пак дни
на самота? –

Душата ми се пита учудена,
че е могла все пак
да бъде така затворена,
сама, далече от живота нов;

Живот очакващ я в безкрая
на времето условно,
измислено
да ни смути духа;

А той
прозрял къде е любовта
разкъса своите окови
и полетя – там, където го
очаква много красота
и само светлина –
под музиката светла
на звездите...в нощта.

1991