сряда, 6 октомври 2010 г.

Син, Христос

Син

Син съм аз на светлината,
а тя роди ме в духа ...
Огън вля ми в душата...
и той се разгоря...
И затуптя сърцето с топлина
от лъчиста светлина,
да прегърна моите братя...

И заструила в страдание
любовта ми заживя...
а сърцето в нея затрептя...

Останах аз тогава на земята,
за да дам от мойта обич,
с която правя чудеса...

Едни ме мразят, други ме обичат,
но зная аз, че тясната врата е
път на любовта и тя ни води в рая,
където няма сълзи и тъга,
а вечна радост в любовта.


1991



Христос

Сам в света той броди –
все така безспир -
един пророк - синът на Бог –
отдал се предано
да служи на хората греховни;

Спасител от греха –
чрез любов и светлина,
в слова и в дела
той е вечно сам,
гонен и преследван
от заблудените в нощта.

Не винаги разбран,
все тъй си скита от град на град
със свойта светлина, очиства от вина
и с товара на гърба
приведен,
отправя се наново
към неизвестността,
приела го със жертвата на любовта.









А тя, дарила ни е с правда
и със съвършена красота в мира,
към който кръстът води...
Само той
разпъва ни в страстта,
и ний се раждаме духовно.

И така, Христос
ни носи своя кръст,
победител над смъртта,
освободил ни
от оковите на вечна тъмнина.

1995

Няма коментари:

Публикуване на коментар