Genesis

Битие

Очите нашепват молитва,
Дървеата мълвят слова
на песен тъжна, непозната –
забулена в тъга за неизвестността.

Издайнически стръкове трева
тревожно се споглеждат
и страхливо питат:
- Какво ли е това?
Къде сме сега?

Вятърът забързан залюля листа,
зашумя тревожно,сподавено
изхърка :
- Тайната остана неразкрита,
Разбрахте ли,това?

Човешкият род отлетя накъде?
На планетата Земя,
За да ни носи греха и да страда
в тъмнина от неизвестността
на своята съдба .
А ние само живеем с тази тъга
И не знаем защо е всичко това...

При тези слова цвеята
сбръчиха лица и кимнаха -
без радост...
А човекът се сви и зарея поглед
някъде далече ..
в несбъдната си мечта


Genesis

Тhe eyes as if whisper prayers,
The trees are murmuring words
of an unknown song of sadness –
veiled in a grief of uncertainty.

Blades of grass showing in secret,
look worryingly at each other,
and ask in fear:
“What’s that? Where are we now?



The wind lolled the leaves in a hurry,
made a uneasy noise, a choking groan:
“The secret was left unknown,
Have you understood?


Mankind flew away..
Do you know where? –
On the Earth to carry its sins there,
to suffer in darkness –
from its destiny uncertain.”

Hearing that conclusion,
the flowers withered their faces,
then nodded joyless heads.
And man closed himself ,
roving somewhere far away,
looking at its dream
that could not come true.