Вместо въведение (Instead of Preface)

Вместо въведение

Румяна Русева
Океанът на любовта

стихове

Rumyana Russeva
The Ocean of Love

Poetry


Предговор

Малкият поетичен сборник наречен “Океанът на Любовта” е предимно отнесен към нашето пътуване към първоначалната земя – първоначалната чистота на човешката душа, която се отклонява от своята еволюция към съвършенството и единството си със нейният Създател, за да търси път обратно към Него.
Стиховете са подредени в три раздела, които напомнят трите етапа на растеж – невинното детство, мигът на оскърбяване или подтискане на първоначалната невинност и страданието , а накрая появата на любовта до вечната младост.
Кръговрата на естествения живот е бил задушаван от счупените стъкла на студа, страха и жестокостта. Омагьосаната земя на объркването и хаоса трябва да бъде завладяна от искрена борба за щастие и хармония. Детските сърца могат да обърнат земята на възрастните в градината Едем, където човечеството намира своята невинност и първоначална същност. Пътя на истинската любов е отворен за нейното реализиране.

Preface

The little poetry book called “The Ocean of Love” is basically concerned with our travelling to the original land – that original purity of the human soul , before deviating from the original plan of its evolution to perfection and its unity with the Creator.
The poems have been arranged in three parts reminding the three stages of growth – innocent childhood, the moment of the hurt and downtrodden original innocence , then, the suffering and the appearance of love till the everlasting youth.
The circular movement of natural life has been suffocated by the broken glasses of cold, fear and cruelty. The magic land of confusion and chaos should be conquered by sincere strife for happiness and harmony. Children’s hearts can turn the world of adults into the garden of Eden, where mankind find its innocence and its original self. The path of true love is open to find its realization.


In conversation with the poet
Nikola Vapcarov

Past

What have you given me oh, past?
Some remnants, I don’t know what….-
a bare, shameless flesh of a whore –
a pathless sinner of wars?

Or you will stay for ever
in the pains of giving birth ,
but without any fruit –
as it is in the desert -

You will stay, I want to say ,
like a dried-up fig- tree –
a lonely one in the desert;
or you are to blame
and innocent as well,,
waiting for the Judgment.

What is your wisdom? –
For untruthful paths,
All veiled in secret,
expecting punishment
and vengeance?
No, I don’t want it!
I’d like you to have gone.

So, that I could be a fruit unripe
of an oak-tree with roots –
very powerful,.
And to breath air fresh –
renewed and purified
like children – innocent and pure –
little roses white..

To set off on a long quest,
streaming in the light of Truth




Минало
В разговор с Н. Вапцаров

Какво ми даде ти историйо? –
Не знам.- Една разголена,
безсрамна плът на грешница,
на блудница разпътна?

Или ще останеш вечно
в родилни мъки,
но без плод - като смокинята
в пустинята - изсъхнала самотна,
или виновна и невинна,
очакваща присъда?
!
Каква е твойта мъдрост? –
За пътища неверни,
забулени в тайна,
очакващи разплата?
Не искам я!
И тебе искам да те няма!
.
За да бъда само плод
неразцъфтял
на мощен дъб с корени ;
Да дишам въздух свеж,
пречистена и обновена
като децата - чисти и невинни…
истински цветя в градина.

Да тръгна на дълъг път,
облян в потоци светлина -
светлината на истината.

1991г

.


Раздяла

Стъпките затихват в падащи листа,
а те – в жълто пременени тъжно ми
шептят: "Есен е дошла"– ехото откликва,
повтаря мисълта: "Да,есен е дошла..."

Стъпките оттекват по паважа пуст,
а листата пъстри, стенат и шумолят,
тихо те се питат: "Къде ли са сега?"

По улица безлюдна вървя в самота,
питам се в тревога: „Къде ли е сега?”
а мисълта повтаря: „Там...
есен също е дошла!"

Стъпките самотин в улицата пуста
отговарят тъжно на тъжните листа:
"Да, там, където есен е дошла"