Водна шир

Ето аз идвам
по пътя на водната шир,
над която дъгата
на съдбата
ме поведе в мир
и тишина - да търся
сила и упование.

А безбрежното мечтание
да се превърне
в разкаяние
за моите тежки съдбини,
когато носих си теглото.
Без знание и без упование
в живота си поех греха
да бъда жертва
в любовта.

А сега ти ме водиш за ръка-
Натам, където ражда се
една мечта - нова, весела –
на радостта,
отнемаща скръбта.

И сега тази радост
на децата
стана страница забавна
в моята съдба.
И аз те викам
с пълен глас :

- Нека да вървим,
зная пътя и ще кажа:
Открих те днес с нова роба
и душа готова да прегърне
всички живи същества –
Заедно ли сме на път
ще те позная
щом протегнеш ми ръка.

2008 г.