събота, 31 юли 2010 г.

Живея

Живея

Искам да съм нежна пъпка,

разтворила в ухание цвета си,

да бъда тиха песен,

разлюляно клонче, полъх свеж

или ангел блед, унесен...


Живея в спомена на нашата разлъка,

обгърната в копнеж, понякога печал,

но дълбоко в душата ми гори

огънят на пътя, прокарал ни зората.


Ах зная, зная - ти ме чакаш,

все тъй устремен в дълбините на мечтата,

да се завърна у дома - при теб.

Но защо си тъй далече, сякаш без ответ?


А никога в размисъл за любовта

не унивам и не чезна в мъка

по човешката съдба – напротив,

окриля ме безкрайността на тази красота.


А тя е всепроникващ огън на вечна светлина,

вятър непреклонен, клони разлюлял,

Или самотен остров, пътници прибрал..

А сърцето блика като изворна вода,

дарила ми живот в младост, ведрина.


Няма коментари:

Публикуване на коментар