Живея
Искам да съм нежна пъпка,
разтворила в ухание цвета си,
да бъда тиха песен,
разлюляно клонче, полъх свеж
или ангел блед, унесен...
Живея в спомена на нашата разлъка,
обгърната в копнеж, понякога печал,
но дълбоко в душата ми гори
огънят на пътя, прокарал ни зората.
Ах зная, зная - ти ме чакаш,
все тъй устремен в дълбините на мечтата,
да се завърна у дома - при теб.
Но защо си тъй далече, сякаш без ответ?
А никога в размисъл за любовта
не унивам и не чезна в мъка
по човешката съдба – напротив,
окриля ме безкрайността на тази красота.
А тя е всепроникващ огън на вечна светлина,
вятър непреклонен, клони разлюлял,
Или самотен остров, пътници прибрал..
А сърцето блика като изворна вода,
дарила ми живот в младост, ведрина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар