Опиум
(Из живота на един наркоман)
Този дом, в който идвам сега,
този дом – простете за мен е ...
чужда земя, по която крача сам,
изморен от самота –
и търся да избягам -
позна ли ме ...?
Ще дойдеш ли с мен ? - За мене
няма радост, нито светлина,
а само плач и безнадеждност
на тъжната душа,
блуждаеща в мрака...
Без светлина...потъвам пак и ...
със скръб в болното сърце,
раздиращо се в бледите нюанси
на нощта ...затъвам в пепелта на
огън страшен, всепроникващ,
искам да умра ... дали ще издържа?
Дайте цяр злокобен, да убия моята
изстрадала душа и да забравя миг
тревожен , прогонил ми съня ...
Дайте цяр злокобен
да се опия до забрава
и дочуя птича песен в тишината,
вятър да свисти в клонака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар