неделя, 6 юни 2010 г.

Когато розите отново зацъфтят



Изпълнение на Уилко - Когато розите отново зацъфтят


Битие

Очите нашепват молитва,
дърветата мълвят слова
на песен тъжна,
непозната - забулена
в тъга
за неизвестността
по нашата земя.


Издайнически стръкове трева
тревожно се споглеждат.
И страхливо питат:
-Какво ли е това?
Къде ли сме сега?


Вятърът забързан залюля листа,
зашумя тревожно,
сподавено изхърка:
-Тайната остана неразкрита...
Норазбрахме,че е денс
денят на нова светлина.

Човешкият род отлетя.
Накъде? - Там,
на планетата Земя,
за да ни носи греха,
и да страда в тъмнина,
оплакал своята съдба.

А ние живеем и плачем
с тази тъга, без да знаем
защо е всичко това...
И дочули тез слова,
цветята сбръчиха лица
и кимнаха без радост.

А човекът
в безмълвие се сви
и зарея поглед надалече...

Замисли се въздъхна
и отправи взор нагоре -
видя отново своята мечта...
И луд копнеж го залюла
на всеки да върне радостта.

1991

Нарциси

Ярко светещи в полета,
с поглед весел ме даряват
жълти нарциси и ето,
сякаш ми нашепват тихо:

-Ела и погледни.
Щастлива ти бъди!
Всичките цветя вземи -
очакват те засмени
обич да дадат.

И протегнала ръка,
с длан отворена поемам
аромата на деня,
когато с родаст
ще дарят любимия
или приятел...

И питат ме отново те:
-имаш ли си ти другар
или самотата ти тежи?
А после пи намигат:
-Ела при нас
и всичко разкажи.


Вечност
Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри,форми всеотдайно...
И носят радост, красота -
не искат нищо от света...

Родени са да носят любовта,
в мълчание, с безкрайна доброта.
И дружолюбва те мълвят:
-Вдъхнете моя аромат!
И махат нежно с главички.

Почниняват се на пролетта,
лятото и есента - те са тези,
които носят красотата
в любовта.
И не искат нищо от света...
2007


Къде е любовта?

Открих ли любовта –
не зная,
или мъка ме заля
щом разбрах,
че излюзия поредна
ме превърна във върба –

Плачеща и тъжна,
склонила вейки
над реката,
замечтана над водата
сипе сълзи
и тъгува в самотата –
на поредното вълнение,
довело я
до опиянение ...
в лъжа и разделение.

Кой ù вля греховна сила?
Дъбът ли стволест
или явор високомерен?
И сред храстите зелени,
сгушени врабци
плачевно пеят...

А гората останала
без веселба
им припява тихо
и поклаща тъжно
своите листа.

2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар