Поглед към замъгления прозорец

Изход
В диалог с Пейо Яворов

Отнийде изход в тунела
тъмен,
по който все вървя -
тунел, навявавщ хлад
и самота -
дълбок и мрачен,
без светлина
и без надежда ...

Къде ли води? -
може би към бездната
на неизвестността?

Душата ми се моли
да изгрее светлина,
ала напразно
моли се душата,
залутана, сама,
изсъхнала и почерняла,
тя страда в самота...

Отнийде изход - няма
светлина
за моята душа -
да чуе неин зов -
страдаща, съвсем
сама останала -
Къде отива тя ...?
В бъздната дълбока,
във вечна тъмнина?

Без радост,
в тъга да чака тя,
в томление,
копнеж
да дойде светлина -
Привлечена от нейн зов -
отчаян и плачевен,
да дойде помощта -
към радостта
и любовта
по пътя в тунела,
където все вървя...

1991

Лунният град

Срещу тъмния фон на небето,
на сивия фон на града
със жълтите къщи,
с опустелия парк и квартал,
се движат студено искрящи луни.

Потоци лъчи,от бели очи -
безумно вперени в мрака,
рояк от коли, които неспирно
вървят в тревога...

Върволица по дългия път.
Накъде ли отиват? - Лъчите,
разсичащи мрака,сякаш
говорят за Страшния съд.

Спирачка изскърцва,
забавя се ход -
отново съмнение -
колата се спира:
объркан е пътят - завива
обратно и потегля в кръг.

В кръг омагьосан,
една от колите потегля...
под небесния свад,
по дългия път,
към Страшния съд.

1991

Опиум

Този дом, в който идвам сега,
този дом – простете за мен е ...
чужда земя, по която крача сам,
изморен от самота –
търся да избягам - позна ли ме?

Ще дойдеш ли сега - за мене
няма радост, нито светлина,
а единствено тъга и плач
на тъжната душа блуждаеща в мрака....

Без светлина....потъвам пак и ...
със скръб в болното сърце,
раздиращо се в бледите нюанси
на нощта ...затъвам в пепелта на
огън страшен, всепроникващ,
искам да умра ... дали ще издържа?

Дайте цяр злокобен, да убия моята
изстрадала душа и да забравя миг
тревожен , прогонил ми съня ...
Дайте цяр злокобен да се опия
до забрава и дочуя птича песен
в тишината, вятър да свисти в клонака.

2008