През замъгления прозорец (приказки)

Малката русалка

Тъжната русалка
В диалог с Ханс Кристиян Андерсен
От окена на дома,
където ме прегръща красотата,
излязох босонога,няма и сама,
с ръце протегнати към любовта.

А под мене счупени стъкла,
нозете силно разранили,
остри , парещи,кървящи рани
на безнадежността
в свят нерадостен без...

принцове и без принцеси,
залутани деца по тъжната
земя...тъгува тя в скръбта
по своите чеда без даровете
царски, обвити в красота.

Из "Oкеанът на любовта", 2009


Оловният войник