вторник, 8 юни 2010 г.

Пролетен букет

Нарциси

Ярко светещи в полето,
с поглед весел
ме даряват
жълти нарциси и ето,
сякаш ми нашепват нихо.

-Ела и погледни.
Щастлива ти бъди!
Всичките цветя вземи -
очакват те засмени
обич да дадат.

И протегнала ръка,
с длан отворена поемам
аромата на деня,
когато с радост
ще дарят любимия
или приятел...

И питат ме отново те:
-Имаш ли си ти другар
или самотата ти тежи?
А после ми намигат:
-Ела при нас
и всичко разкажи.



Пролет - Антонио Вивалди


Бяла роза


Облечена съм
в бяло.
Ще дойда
като бяла роза
в нощта,
окъпана
в чистота...
И любовта ми
като магия
ще разтвори
своите крила.

Обличай ме с любовта си!
Душата ми жадува
за твоите слова:
“Обичам те!”
Снежнобяла роза
ще съм за теб
завинаги...
О, мили мой,
аз търся
твойто рамо...

Да приседнем тук,
смълчани
в тишината на брега;
И нашата любов
прегръща
изгряваща луна -
Това съм аз –
една звезда,
а ти си онзи лъч
прекрасен,
запалил любовта.

Обличай ме с нежността си!
Песента
на твоята цигулка
гали ми слуха
и трепвам
като чучулига морна,
сгушена в нощта.

Но жарта
в сърцето ми напира
и огънят
не спира да пламти;
С надежда
и копнеж
разкривам
изваяния образ
да блести
от красотата
на творението ти...

- А това съм аз –
облечена
в аромата
на цветята,
обгърнали ме
с топлина.

Снежнобяла роза
даряваш ми сега,
уханието
да събирам в пъпка
и разтворила
цвета си,
да те даря
с любовта си.

2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар