неделя, 30 януари 2011 г.

Розата/ The Rose

Вечност

Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри, форми всеотдайно,
И носят радост , красота -
не искат нищо от света......

Родени са да носят любовта,
с безкрайна всеотдайност
в мълчание ,
И дружелюбно те мълвят :

― Вземете от моя аромат!
и махат нежно с главички.
Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента ― те са тези,
които носят любовта.
И не искат нищо от света...




Eternity

Do you love roses?
They give a charming fragrance
Selfless as they are — they give us joy
with colours, forms and beauty
asking nothing from the world.

They were born to carry love,
with eternal silent sacrifice .
And in a friendly whisper
they are telling us,
‘ Take from the scent of mine!’
And nod their tender buds.
They obey all the seasons –

spring and summer, autumn...
For they are the ones who carry love
without asking anything from us...



Розата

На Уилиям Бътлър Ийтс*

Червена роза ми говори тихо
в нощта и главичка свела,
кимва ми с тъга – една червена роза
с пaрфюма на пътя ми познат –
пътека на борба и на съдбовна битка
със злото по света.

Розата зове ни с любов – тя носи ни
победата на любовта в небесната съдба.
Виждам нейната усмивка в духа си –
И слънчеви лъчи целуват се с небето –
Какво ще стане... да изгубя своите очи
и се предам на красотата,
дълбоко скрита във сърцето?






*Уилиям Б. Ийтс —известен ирландски поет и драматург, лауреат на Нобелова награда,1923.




The Rose

To William Butler Yeats*

Quietly the rose, all red, is lolling
its head above and is speaking
nice words of love –
A red rose with the perfume
of a lonely known path —

The path of struggle and a fateful fight
with the evil powers of dreadful nights.
The rose ‘s scent is calling us
to give the victory of love
and the joyful song of heaven’s mirth.

I see the rose of my spirit smiles —
The sun is kissing heavens with light;
What will happen, if I willingly
deny my eager eyes
to see the beauty in your noble heart?





*William Butler Yeats — а famous Irish poet and dramatist, a Nobel prize laureate,1923.




Нарциси

Ярко светещи в полето,
с поглед весел ме даряват
жълти нарциси и ето 
сякаш ми нашепват тихо:

 Ела и погледни.
Щастлива ти бъди!
Всичките цветя вземи 
очакват те като другар!

И протегналa ръка,
с длан отворена поемам
аромата на деня, когато с радост
ще дарят любимия или приятел...

И питат ме отново те:
 Имаш ли си ти другар
или самотата ти тежи ?



Daffodils

Standing brightly in the fields,
looking merrily at me,
yellow daffodils are playing 
they try quietly to tell me :
‘Come and see. We want you
happier to be!
And all the flowers in the fields
are friendly waiting to get picked.!’

I stretch my arm to take
the scent of their heads in hand –
the fragrance of the day,
when they will give delight
to my beloved or a waiting lad.

And they ask me once again,
‘ Are you lonely?
Have you got a friend? ’

Няма коментари:

Публикуване на коментар