неделя, 26 февруари 2012 г.

Приказка

Приказка

Сребристи вълни връхлитат към кея.
Изливат се вкупом зелени треви.
Водата се блъска пенлива и бяла,
искрят в светлината блестящи дъги.

Морето в устрем достига брега.
С радост се пенят вълните в бяг,
вълнуват, тресат се гърдите им,
в пазвата скрили своите чеда –
русалки, делфини, раци и стриди.

И редят ни те приказки чудни
за недрата вълшебни и нощите будни.
Отпиваме вино, прегръща ни с поглед
морска царица с воал измуруден;

Откриваме светли простори
в морските дебри.
А там дремят в очакване
перли и бисери приказни.

Небесна дъга проправя пътека,
и морският цар ни отваря вратата
към величествен замък в морето.
И ние потъваме храбро в него,
изваждаме бисера лунен предвечен.

И щом го поемем благовейно в длани,
внезапно превръща се в камък безличен,
за да си спомним как сме подминали
залятото село с бедните църкви и къщи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар