събота, 5 февруари 2011 г.

Принцът/ The Prince



Принцът

По мотиви от романа “Принцът - пират”
на Луи Жаколио*

Говореха, че бил зъл като
прогонен звяр от своята страна,
потапял кораби ,
заплашвал с писма
и никой не могъл
да каже “ Стига веч с тез беди!”
и да не влиза
в бой смъртен с чужденци.

Но един ден го плениха,
и го приютиха
в кула тясна и висока,
а там, призраците само
търсеха посока в самотата
на нощта…

И тогава старец беловлас
яви се в мир и рече:
― Синко, чаках те, стани
и твойта храброст покажи !
Зная твоите дела и очаквах те
в тази тишината тук,
в кулата под звездни небеса.

Момчето заплашително го изруга,
но после сепна се, затихна,
щом Учителя видя в образ на мъдрец,
дошъл да го обучи в светлина,
в борбата със страха.

Пиратът дързък, набеден, уви се
в дрехите блестящи, черни
и недоверчиво се изсмя,
дочул си името лъжовно,
a и кой да му приглася
в тъмнината, във мрака и студа?!

Тълпата ли, която следваше го
в безпорядък и бягаше насам - нататък
с лудешки танц и надпревара –
кой да стане тартор страшен,
кой дела да разруши,
и гняв безмилостен да потуши?!

Но знаеше ли някой, че в кулата
на вечността мъдрецът скромен бе поел
ръководството на мразещия син света ?
И с кротост, и суровост го водеше
в светлина към добри дела.

Така, веднъж в момчето
Принцът се пробуди,
кръвта в него отново закипя.
И заплака безутешно то в сърцето,
затуптяло с огъня на любовта...


–Аз принц съм – младежът осъзна.
–Син съм на Небесния баща!
И не ще допусна смут в душата,
ако тръгна по света и поведа тълпата
срещу бурята на мрака и смъртта...





*Известен френски писател от 19 век,
живял дълго в Индия и Океания. Автор на редица приключенски романи.




Тhe Prince

Inspired by Louis Jacolliot’s novel “The Prince Pirate”*

They spoke he was as wicked as
a beast, chased away from his homeland.
He sank ships,
threatened others with letters…

So that nobody could say,
‘ We should stop this disaster,
and forbid him to fight our Master.’

But one day… he was captured.
And was put in a tall and narrow tower,
where only ghosts looked for
directions in solitary nights.


And lo! A white-haired old man of wisdom
came up peacefully to him,
‘My son, I was expecting you to come.
Stand up and your courage show me.

I know all your deeds while
waiting here for so many years.
And I have prayed in the silent night
in the tower under starry skies.’

The boy threw a nasty look and swore at him.
Then he stunned and silenced
as he saw the Teacher – a real sage,
who was teaching him in light,
to fight the fear in his life.


The pirate, hearing his name imagined,
shrouded himself in clothes all black.
And then daringly laughed in his distrust ―
Who was to follow him in the darkness
after such an outcast ?!

Was the crowd that admired him?
In a disorder it was running here, there,
in a crazy dance trying to compete
who will become a violent leader,
waiting to destroy one’s deeds,
his anger merciless to get released.


But did anybody know that
in the tower of the eternal growth
a man of wisdom had humbly called
the one who hated the world, “his own son”?
And mildly with a stable mind
he led him to the light of works
so noble, without cruel fight.


Once, the prince was wakened in the boy,
and he felt a fire burning light.
Throbbing with the flame of love,
his heart opened with cry.

‘ I am a prince ‘, the young man became aware,
‘A loyal son of Heavenly father.
And I shall not allow troubles of the soul,
if I set off on the road
to lead the crowd in a fight
against the dark death of a cruel might.’




*Louis Jacolliot – a French writer of adventurous novels from 19 th c.






Неизвестност


Аз знам накъде отива светът - безмерен,
лутащ се в безкрая сред океана
на неизвестността,
задъхан и припрян, жаден и неутолен,
забързан - към вечността… -
Ала лутащ се - без път и без посока -
разкъсан, разпънат в различните посоки,
той бърза - все тъй........към неизвестността.



Wonder

I know what way the world is going – with no end,
it wonders and wonders – to the infinite.
In the ocean of uncertainty – breathless and quick,
thirsty and unslaked so much it is in a hurry –
towards eternity? – Still wondering – and no way,
and no direction – all torn apart
and crucified in different directions.
It is in a hurry – in the same way – to the infinite…

Няма коментари:

Публикуване на коментар