сряда, 6 октомври 2010 г.

В разговор с корейски поети

“По вдъхновение на
“Космосът на водната капка”, С.,2007

Огънят на Любовта
пo Но Джо – Йон

Този огън, който ме
ме направи от елмаз –
силна и сияйна…
като птица приказна.

Огънят на Любовта струяща,
от Всевишните дворци,
изгаря ме изцяло –
да забравя себе си,
дома и привързаността –
към това, което ние
свикнали сме да шептим,
дори и да крещим:
–Това е мое,
не е твое?

Искам да съм нова
под Слънцето на радостта,
запалена звезда
или луна,
небесен пратеник
поел лъча
на Любовта всемирна –
Любов творяща Красота.

2008








Аз съм твоето цвете
“Когато извиках името му,
дойде при мен
и се превърна в цвете.”
Ким Чхун-Су

Преди да чуя името си
тялото ми потрепна –
беше лек трепет в сърцето
Когато извикаха името ми,
се превърнах в цвете –
малка пъпка в полето.

Но поисках също да извикам
името на някой, който
харесва моето ухание –
на разцъфнала роза,
яркочервена,
огряла с усмивка полето.

Всеки е едно малко цвете,
което носи благоухание
и смисъла на дихание
с любовта си в сърцето.

Преди да чуя името си,
бях само клонче
разлюляно от вятъра.
Ала щом го дочух
се разсмях
и разцъфнах като розата.

2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар