С ухание на рози

С ухание на рози

Поемам унесен и вдишвам дълбоко
пролетен въздух с аромата на рози,
а пътека игрива лъкатуши
сред буйните ниви,
отвежда ме в цветни градини.

Обсипани с рози лехите искрят
с цветовете на райски планети,
где мирото в празнични нощи отпиват,
и разтворили пъпки за взора ми ясен
цветята с духа ми общуват.

И ние танцуваме...
валса на нашата зима,
и ангели бели над нас се любуват
превръщат я в пролет,
в пролет незрима...

И ти моя мила единствена
ме поглеждаш щастливо,
в любовта си на роза окрилена.





Вечност

Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри,форми всеотдайно...
И носят радост,красота -
не искат нищо от света...

Родени са да носят любовта,
в мълчание
с безкрайна доброта.
И дружелюбно те мълвят:
-Вдъхнете моя аромат! -
и махат нежно с главички.

Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента - те са тези,
които носят красотата
в любовта.
И не искат нищо от света...